Фундаментализмът (на латински: fundamentum – основание) е събирателно наименование на крайно консервативни философски, морални и социални движения, следващи стриктни норми и принципи за разглеждане на дадена доктрина, а често пъти и проповядващо връщане към отминали (в исторически и културен план) принципи и ценности.

Най-известен от всички е религиозният фундаментализъм, чиято основна задача е възвръщане на религиозните структури като господстващи в обществото.^[1][2][3][4]. Основните му идеологически положения са необходимостта от строго спазване на предписанията, установени в религиозните свещени книги, като не се допуска никаква критика или либерално тълкуване на тези текстове.

История |

Протестантски фундаментализъм |

Фундаментализмът възниква през първото десетилетие на 20 век в Съединените щати сред консервативните презвитериански преподаватели и богослови в Принстънската богословска семинария. По време на Първата световна война и в годините непосредствено след нея той се разпространява и сред консервативните представители на баптизма и други направления на протестантството в страната. Целта на движението е да утвърди ортодоксалното протестантсво и да го защити от смятаните за враждебни към него течения, като либералното християнство, немския исторически критицизъм или дарвинизма.^[5][6]

Самото наименование „фундаментализъм“ води началото си от Ниагарската библейска конференция (1878 – 1897), която си поставя за цел да дефинира фундаменталните принципи на християнството. През 1910 година Общото събрание на Презвитерианската църква обобщава тези принципи в т.нар. „пет фундамента“:

• Вдъхновеност на Библията от Светия дух и свързаната с това непогрешимост на Светото писание


• 
  Непорочно зачатие на Исус Христос


• 
  Изкупление на греховете чрез смъртта на Христос


• Телесно възкресение на Христос


• Историческа достоверност на Христовите чудеса
  

Непосредствено след извършения от него атентат като християнски фундаменталист е определян и норвежкият терорист Андеш Брейвик,^[7][8][9] но впоследствие тези оценки са оспорвани,^[10][11] а високопоставени протестантски духовници дори обвиняват Брейвик в богохулство.^[12]

Ислямски фундаментализъм |

 Основна статия: Ислямски фундаментализъм

Флагът „Джихад“

Знаме на Ал-Каида в Ирак

В края на 70-те години на 20 век американските медии, опитващи се обяснят по достъпен начин идеологията на Иранската революция на публиката, слабо запозната с исляма, започват да я описват като „фундаменталистка версия на исляма“ по аналогия с протестантския фундаментализъм в Съединените щати. Така възниква понятието ислямски фундаментализъм, което през следващите години получава широко разпространение по света.

Категоричното отрицание на голям брой западни ценности и склонността към радикални методи на борба^[13][14] с това, което Осама бин Ладен и други ислямисти наричат завладяване на неверниците и окупация на арабските земи ^[15], дават основание на много учени, публицисти и политици да въведат термина ислямофашизъм, който за първи път е използван от френския писател и публицист Максим Роденсон, обозначаващ с него режима на революционната исламска диктатура в Иран след събитията около 1979 година.^[16] Някои източници утвърждават, че авторът на термина е италианската писателка Ориана Фалачи.^[17]

Известният философ Френсис Фукуяма в 2002 година утвърждава, че сегашният конфликт на цивилизациите е не просто борба с тероризма или борба с исляма като религия или цивилизация, а по-скоро борба с ислямофашизма, тоест с радикално непримиримите и антисъвременни доктрини, отрицаващи ценностите на западната цивилизация, неотдавна получил разпространение в много части на исламския свят.^[18][19]

Все пак някои известни учени и политици критикуват употребата на термина. В частност, Евгений Примаков счита, че има ислямски екстремизъм, но не и ислямофашизъм, тъй като фашизмът се строи на национализъм.^[20] Някои критици казват, че терминът се използва с пропагандни цели.^[21][22]

Еврейски фундаментализъм |

Знаме на еврейската терористична организация „Ках“

Еврейският фундаментализъм^[23] фактически е идеологията на ултра ортодоскалните евреи, на техните крайни политически партии и религиозни течения. В 1988 г. Израелската избирателна комисия и Върховният съд на Израел заради крайния расизъм на движението „Ках“ оглавяваното от Мейр Кахана (според социологическите проучвания изразяващо идеите на до 20% от избирателите ^{[24][25][26][27][28]}) не ги допуска до избори, а в 1994 г. „Ках“ и отделилата се от нея фракция „Кахане Хай“ са поставени извън закона в Израел. Фундаменталистите от Ках са забранена терористична организация и в страните от ЕС^[29], САЩ^[30] и Канада^[31].

Най-отявлената илюстрация на еврейския фундаментялизъм е убийството на лауреата на нобелова награда за мир министър-председателя на Израел Ицхак Рабин от израелски терорист-фундаменталист Игал Амир.

Нерелигиозен фундаментализъм |

Някои християнски теолози, както и някои фундаменталисти се отнасят към всяка философия, която те виждат като буквална или вярват, че носи претекста на единствен източник на обективната истина, като фундаменталистка, независимо от това дали тя е обикновено се нарича религия. Например, архиепископът на Уелс критикува „атеистичния фундаментализъм“ широко и общо.^[32][33][34] и заявява: „Всякакъв вид фундаментализъм, бил той библейски, атеистичен или ислямски, е опасен“,^[35] Той казва също така, че „новият фундаментализъм на нашето време води до езика на експулсиране и изключителност, на екстремизъм и поляризация, както и до твърдението, че Бог е на наша страна, не на ваша“^[36]

Във Франция, налагането на ограничения на някои религиозни прояви в държавните училища са разглеждани от някои като „светски фундаментализъм“.^[37][38] В Съединените щати, лична или културна нетърпимост към жени, носещи хиджаб и политическият активизъм срещу мюсюлманите също е разглеждан като „светски фундаментализъм“ от някои мюсюлмани в САЩ.

Терминът фундаментализъм понякога се използва за обозначаване на контра-културна вярност към някой опростен принцип, като например „пазарен фундаментализъм“, който представлява пресилена, подобна на религиозна вяра в способността неограничената ненамеса в частни инициативи или икономическите или политическите възгледи за свободния пазар да решавават всички икономически и социални проблеми. Според икономиста Джон Кигин стандартните функции на „икономическата фундаменталистка реторика“ са догматични твърдения и считат, че всеки, който притежава гледна точка, противоречаща на тяхната, не е истински икономист. Пенсионираният професор по религиозни науки Родерик Хиндри пръв изброява положителни качества, приписвани на политически, икономически, или други форми на културен фундаментализъм.^[39] Те включват „жизненост, ентусиазъм, желание за подкрепа на думите с действия и избягването на лесен компромис“. След това той анализира и негативните аспекти, като психологически нагласи, от време на време елитарни и песимистични перспективи, а в някои случаи буквализъм.

Източници и бележки |