За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Правителството е висш колективен орган на изпълнителната власт в държавата. В някои държави по света носи наименованието Кабинет, а в други – Съвет на министрите.

В парламентарните републики се избира от парламента. При изразен вот на недоверие правителството е длъжно да подаде оставка.

В президентските републики се образува (назначава) от президента.

Правителството може да бъде еднопартийно или коалиционно. Оглавява се от председателя на Министерския съвет или на кабинета, министър-председател или премиер(-министър).

Състои се от министри, които ръководят отделни сфери на държавното управление.

В България това е Министерския съвет.

Принципи на формиране на правителство в различните страни |

Редът на формиране на органите на изпълнителна власт е различен в различните страни.

В страните с парламентарна форма на управление, правителството обикновено се сформира от представители на победилата на изборите за парламент политическа партия или коалиция от партии. Ако нито една от партиите не е спечелила мнозинство, се провеждат коалиционни преговори между партиите, в резултат на които се сформира или правителство на мнозинството или на малцинството, или (ако преговорите са неуспешни) се провеждат нови парламентарни избори.

В президентските републики изпълнителната власт е оглавена от президента. В страните с парламентарна форма на държавно управление, както и в част от републиките със смесена форма на управление, държавния глава не влиза в системата от органи на изпълнителната власт. Въпреки това, той има пълномощия, отнасящи се към сферата на изпълнителната власт. Що се касае до редица страни със смесена форма на държавно управление (Полша, Русия, Румъния, Франция и др.), то в тях съществуват така наречения дуализъм в изпълнителната власт.

Парламентарна и смесена форма на управление |

В конституциите на държавите с парламентарна и смесена форми на управление има две процедури за формироване на правителство. Тези процедури се състоят от определени съвместни действия на парламента и държавния глава при образуването на правителство. Съдържанието на тези действия обаче се отличава.

Първа процедура

Тази процедура води началото си от Великобритания и дълго време е общоприета, с известни модификации, в различните страни. По нея, главата на държавата, формално по своя преценка назначава министър-председателя и по предложение на последния – другите членове на правителството. Парламентът няма влияние върху това назначение. Правителството действа дотогава, докато парламентът не гласува против принципно важен въпрос, предложен от правителството, или приеме отделна резолюция за недоверие към правителството (вот на недоверие). И макар правителството да може да продължи работата си, на практика то излиза в оставка, тъй като неговите действия са парализирани от парламентарната обструкция.

В редица страни е необходимо правителството да получи инвеститура в парламента. За това лидерът на правителството, който е назначен от държавния глава, е длъжен да представи на парламента състава на правителството и/или да изготви правителствена програма. Ако парламентът одобри предлаганото, правителството получава инвеститура.

Втора процедура

При тази процедура ролята на парламента при формирането на правителството е определяща още от началния стадий. В някои страни, например във ФРГ, парламентът може да не поддържа предложенната от главата на държавата кандидатура за ръководител на правителството. Тогава парламентът, по съответна процедура, сам сформира правителство.

В други страни такъв тип номиниране и одобряване на кандидати за държавни позиции зависи само от политическите партии и техните парламентарни групи. Обикновено, на поста министър-председател се номинира лидера на парламентарното мнозинство, или по споразумение между партиите-членки на парламентарна коалиция – лидера на една от тези партии. Само в случай, че нито една политическа партия не разполага с мнозинство в парламента, ролята на държавния глава е от решаващо значение. Съществуването на правителството зависи от парламентарното мнозинство.

Президентска форма на управление |

В страните с президентска форма на управление като САЩ, се прилага т.нар „външен“ парламентален метод за съставяне на правителство. Характерно за „класическата“ президентска република е, че пълномощията на държавен глава и глава на кабинета са съвместени и са в ръцете на президента, а длъжността министър-председател отсъства. Парламентът не участва пряко в процеса на формирането на кабинета или неговаото участие в това е ограничено.

В Руската федерация, според руската конституция от 1993 г., структурата на федералните органи на изпълнителната власт се предлага от министър-председателя и се одобрява от президента. Руската конституция дава на федералните органи на изпълнителната власт правомощието да създават свои териториални органи в субектите на федерацията.

Видове правителство |

Коалиционно правителство |

Коалиционното правителство е правителство при многопартийна парламентална система на управление, образувано от няколко политически партии. Преди всичко се създава за получаване на абсолютно мнозинство в парламента. Освен това, коалиции могат да се създават и в период на извънредни обстоятелства (икономически или външнополитически, например като война) за по-голяма координация при управлението – например, в съвременна Северна Ирландия.

Коалиционното правителство може да включва в себе си всички партии, представени в парламента (правителство на националното единство) или най-големите политически сили (голяма коалиция). Коалициите са най-разпространени в страните с пропорционална система на гласуване, даваща на малките партии повече места в парламента, отколкото мажоритарната.

Коалиционните кабинети са най-разпространени в страните на Скандинавия и Бенелюкс, в Германия, Израел, Италия и др. Федералният съвет на Швейцария Швейцарии се съставя от представители на основните политически сили. Коалиции, често състоящи се от няколко партии, сред европейските страни са наблюдават в Германия (където традиционно блокът ХДС/ХСС образува коалициа със СвДП (управляващ от 2009 г., а СДПГ – със СвДП или „Зелените“ (макар, че през 1966 – 1969 и 2005 – 2009 г. действа широка коалиция на ХДС и СДПГ) и Ирландия.

Правителство на малцинството |

Правителство на малцинството е термин, обозначаващ правителство при многопартийна парламентарна система на управление, чиито съставящи го партии не разполагат с абсолютното мнозинство от местата в парламента. Недостатък на дадената система е възможността за честото внасяне на вот на недоверие срещу правителството. Такава ситуация се преодолява с образуването на коалиционно правителство.

Повечето правителства на малцинствата се срещат в страните с Уестминстърска система – така например в Канада, когато нито една партия не разполага с мнозинство, най-голямата по брой места партия сформира правителство на малцинството с парламентарната подкрепа на малките партии. Във Великобритания обаче, след парламентарните изборите през 1974 г., в които никоя партия не печели мнозинство, са проведени нови парламентарни избори, които дават възможност за образуването на правителство на мнозинството. В Шотландия, от 2007 до 2011 г., Шотландската национална партия оглавява правителство на малцинството, поради невъзможността да сформира коалиция в шотландския парламент. В Уелс, на изборите същата година, от лейбъристите и Уелската партия е образуван коалиционен кабинет.

Правителство на мнозинството |

Правителство на мнозинството е термин, обозначаващ правителство при многопартийна спарламентарна система]], образувано от една политическа партия, която има абсолютно мнозинство в парламента.

Най-често такова правителство се среща при двупартийна система, и по-специално, при Уестминстърската система във Великобритания, Малта или в англоговорящите страни на Западните Индии. В действителност, правителство на мнозинството се сформира и при устойчива коалиция на две или повече партии, така например в Австралия – от коалицията между Либералната партия и Национална партия на федерално ниво.

Правителство на националното единство |

Правителство на националното единство (също наричано Национално правителство) е коалиционно правителство при многопартийна парламентарна система на управление, образувано с участието на повечето политически партии. Най-често се сформира по време на криза (по време на война, икономически проблеми, или за да се предотврати разделянето на страната).

Например, правителство на националното единство действа в Обединеното кралство в периода 1931 – 1945 г. (образувано от консерватори, либерали и лейбъристи по време на Голямата депресия и Втората световна война), в Канада по време на Първата световна война, под ръководството на Робърт Лиърд Бордън (макар и без участието на част от опозиционните либерали), в Израел в периода на Шестдневната война, в Кения – от 2008 г. за разрешаване на политическата криза, причинена от резултатите от президентските избори, в САЩ в периода на гражданска война от 1864 до 1868 г., в качеството на партия на националния съюз, водена от Ейбрахам Линкълн.

Правителство в изгнание |

Правителство в изгнание е правителственоподобна политическа група или коалиция, която се провъзгласява за легитимно правителство на страната, но по силата на различни причини няма реална власт. Правителствата в изгнание обикновено функционират с оглед на това, че ще се завърнат в страните си и ще получат властта там. Правителствата в изгнание често възникват в хода на държавни преврати, граждански войни и военни окупации. Нерядко те имат ограничено признание от други страни или въобще нямат.

Портал „Политика“