Арабски език Съдържание История | Разпространение и диалекти | Фонология | Граматика | Писменост | Роля в исляма | Влияние върху други езици | Бележки | Външни препратки | НавигацияABVразширитеразширитеразширитеThe New York Times Almanac 2002A History of the Arabic LanguageАрабският език на EthnologueArabic Keyboardрофициален сайт на ООНредактирате
Арабски език
семитскиБлизкия изтокСеверна Африкацентралносемитската подгрупаивритновоарамейските езицималтийският езикдревен северноарабски езикАл-ХасаАрабския полуостровюжноарабската азбукаарабска азбукаСинайкласическия арабскиЛахмидитеМесопотамияГасанидитеСирияКиндитското царствоАбасидитеКоранътислямаИслямския святСибауейхсъвременен стандартен арабски езикАрабския святдиглосиямагребскитебедуинитеАфрикачадскинубиджубаюдео-арабскиятАрабската азбукаКоранътанглийскиарабскииспанскикитайскирускифренски
Арабски език
Направо към навигацията
Направо към търсенето
 | Тази статия съдържа специални символи, които поради технически ограничения някои браузъри може да не визуализират правилно. Такива символи може да излизат като правоъгълничета, питанки или други заместващи знаци, в зависимост от вашия браузър, операционна система и инсталирани шрифтове. За повече информация вижте meta:Help:Special characters. |
| Арабски език العربية ал-ʻарабийя | |
|---|---|
| Страна | Близкия изток, Северна Африка |
| Брой говорещи | 280 000 000[1] |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Афро-азиатски СемитскиЦентралносемитскиЮжни централносемитскиАрабски Арабски, стандартен | |
| Официално положение | |
| Официален в | В 26 държави[2] Списък
|
| Контролиран от | Списък
|
| Кодове | |
ISO 639-1 | ar |
| ISO 639-2 | ara |
| ISO 639-3 | ABV |
Области, в които арабският език се говори от мнозинството от населението | |
Арабски език в Общомедия | |
Алжир
Бахрейн
Джибути
Египет
Еритрея
Израел
Ирак
Йемен
Йордания
Катар
Коморски острови
Кувейт
Либия
Ливан
Мавритания
Мароко
Обединени арабски емирства
Оман
Палестина
Саудитска Арабия
Сирия
Сомалия
Судан
Тунис
ЧадАрабският език (عربية) е семитски език, говорен от около 225 000 000 души в Близкия изток и Северна Африка. Той е част от централносемитската подгрупа, в която влизат също иврит и новоарамейските езици. Най-близък до арабския е малтийският език, определян понякога като арабски диалект.
Съдържание
1 История
2 Разпространение и диалекти
3 Фонология
4 Граматика
5 Писменост
6 Роля в исляма
7 Влияние върху други езици
8 Бележки
9 Външни препратки
История |
Най-ранните запазени текстове на древен северноарабски език, предшественик на съвременния арабски, са надписите в Ал-Хаса в източната част на Арабския полуостров. Те са датирани към 8 век пр.н.е. и използват южноарабската азбука, писменост, която не е свързана с днешната арабска азбука. Подобни надписи върху камък са запазени и от следващите столетия в целия Арабски полуостров и в Синай. През 2 век пр.н.е. използваният език започва да се доближава до класическия арабски.
Арабски ръкопис от Абасидската епоха
През 4 век се формират арабските държави на Лахмидите в южната част на Месопотамия, на Гасанидите в южната част на Сирия и Киндитското царство в централната част на Арабския полуостров. В техните владетелски дворове са създадени някои забележителни примери на предислямската арабска поезия, както и някои от малкото оцелели предислямски надписи, използващи арабската азбука.[3]
Класическият арабски е основната говорима форма на арабския език до времето на Абасидите. Това е езикът, на който е написан Коранът, свещената книга на исляма. Съгласно ислямското богословие Коранът представлява буквалното слово на Бог и по тази причина е неподлежащ на превод. Това обуславя особената роля на класическия арабски в религиозния и културен живот на Ислямския свят. И до наши дни много автори, пишещи на арабски, се стремят да се придържат към синтактичните и граматически норми и използват речника на класическия език, използван в Корана и описан от ранните езиковеди, като Сибауейх.
Съвременната книжовна форма на арабския се нарича съвременен стандартен арабски език. Той се основава на класическия арабски, включвайки чужди заемки и неологизми, отразяващи съвременните нужди на езика. Това е книжовната форма, използвана в повечето съвременни арабски издания и средства за масова информация и говорена от повечето образовани хора в Арабския свят. На много места той стандартният арабски съжителства в състояние на диглосия с местни диалекти на арабския, някои от които не са взаимно разбираеми помежду си.
Разпространение и диалекти |
Основна статия: Разновидности на арабския езикОсвен книжовните класически и съвременен стандартен арабски, арабският език има множество местни разновидности, наричани разговорен арабски и отличаващи се понякога значително от книжовния език. Най-големи са различията между магребските и близкоизточните диалекти, както и между тези на уседналото население и по-консервативните говори на бедуините. Говорещите някои от тези диалекти не могат да разговарят помежду си, поради значителните различия между тях. По-специално за говорещите близкоизточни диалекти често е трудно да разбират северноафриканците, макар че обратното не винаги е вярно, поради популярността на близкоизточните филми и медии в целия Арабски свят.
Карта на основните диалекти в Арабския свят
Един от факторите за диференциацията на диалектите е влиянието на езиците, говорени в съответния регион в предислямския период. Те обикновено са източник на значителна част от речника, а понякога оказват влияние и върху произношението и словореда. В същото време дори по-голямо значение има различното запазване или промяна в смисъла на класически форми в различните диалекти.
Основните диалектни групи са:
Магребски арабски език: марокански, алжирски, тунизийски, либийски и сахарски диалект и диалекта хасания – около 78 милиона души от северозападните части на Египет до Мавритания. В отделните диалекти се чувства в различна степен влиянието на берберските езици.
Централни диалекти: египетски, саидийски и судански – 100 милиона души в Египет и Судан.
Северни диалекти: северномесопотамски, левантински и иракски – 70 милиона души от източните части на Египет да Ирак.
Южни диалекти: халиджи, бахрани, наджди, хиджазки, йеменски, дофарски и омански – 50 милиона души в района на Персийския залив, Арабския полуостров и Североизточна Африка.
Във вътрешността на Африка се говорят няколко диалекта и креолски езици, базирани на арабския – чадски, нуби, джуба. Особено място заема юдео-арабският, говорен от еврейските общности в Арабския свят.
Фонология |
 | Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
Класическият арабски език съдържа 28 звука, включително две полугласни. Също така има шест гласни звука (три къси и три дълги гласни). Те могат да бъдат произнесени по различен начин в зависимост от предходната съгласна. Късите гласни обикновено не се изписват, въпреки че биха могли да се отбележат с помощни знаци – حركات (ḥarakāt) – което буквално означава „движения“.
Граматика |
| Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
Арабският език има 3 падежа – именителен, винителен и родителен, както и 3 глаголни времена – минало, сегашно и бъдеще. Изреченията се изграждат като глаголно-подложно-предметни конструкции.
Писменост |
Арабската азбука съдържа 28 букви, които обозначават съгласни звукове. Дългите гласни се означават с букви, кратките гласни се отбелязват с допълнителни знаци (наречени огласовки), които се пишат (само за ученици) над или под буквата за предходния съгласен звук. Буквите се изписват от дясно на ляво.
Някои букви не се свързват с предишни или следващи букви; съответно думата може да се състои от отделни групи от букви, несвързани помежду си. Всяка буква от арабската азбука се изписва по различен начин в зависимост от това дали тя се намира в началото, средата или в края на думата или не се свързва с други букви от думата.
Роля в исляма |
Коранът (от арабски: أَلْقُرآن, Qur'ān, „четиво, лекция“), свещената книга на исляма, е съставена в писмен вид около 650 г. по време на халифа Осман именно на арабски език.
Поради това до 1928 година в писмения турски език се е използвала арабската азбука.
Влияние върху други езици |
| Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
Бележки |
↑ ((en)) Procházka, S. Arabic. // Encyclopedia of Language and Linguistics. 2006.
↑ ((en)) Wright, John W. The New York Times Almanac 2002. Routledge, 2001. ISBN 1579583482. p. 492.
↑ ((en)) A History of the Arabic Language. // Linguistics.byu.edu. Посетен на 4 май 2010.
Външни препратки |
Уикипедия на Арабски език- Арабският език на Ethnologue
- Arabic Keyboard
Уикипедия на
| |||||||
Категория:
- Арабски език
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.856","walltime":"1.006","ppvisitednodes":"value":68767,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":97727,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":30689,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":18,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":46,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":2184,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 869.060 1 -total"," 82.76% 719.205 1 Шаблон:Език"," 81.96% 712.285 1 Шаблон:Infobox"," 71.65% 622.707 2 Шаблон:Collapsible_list"," 70.28% 610.757 36 Шаблон:Флагче_с_име"," 68.46% 594.933 36 Шаблон:Флагче"," 33.68% 292.675 35 Шаблон:Флагче/core_local"," 28.98% 251.858 71 Шаблон:Флагче/Файл"," 18.61% 161.698 35 Шаблон:Флагче/Файл2"," 7.82% 67.980 1 Шаблон:Специални_символи"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.082","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":2286285,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1299","timestamp":"20190309115208","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0410u0440u0430u0431u0441u043au0438 u0435u0437u0438u043a","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q13955","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q13955","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-10-28T15:31:27Z","dateModified":"2019-02-28T18:56:41Z"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":123,"wgHostname":"mw1265"););
