Skip to main content

Генуа Съдържание Название | География | История | Икономика | Архитектура | Спорт | Известни личности | Изследвания | България и Генуа | Източници | Външни препратки | Навигация44°24′25.86″ с. ш. 8°56′02.33″ и. д. / 44.407186° с. ш. 8.933983° и. д.Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011Официален сайт на град Генуаррррр

Генуа (провинция)ГенуаДревноримски градове в Италия


италианскиградСеверозападна ИталияБългарияЕнциклопедия на братя Данчови1936ГенуаЛигуриякартагенците12 векбубонна чума14 векКафаКримтатарите1347Константинопол1453Корсика1768Първата световна война1922Рапалският договорПристанищетоXII векмраморфутболниУК СампдорияФК ДженоаАтинаФлоренцияАмстердамЗападен БерлинПарижГлазгоуДъблинМадридАнтверпенЛисабонЛюксембургКопенхагенСолунСтокхолмВаймарРейкявикБергенХелзинкиБрюкселПрагаКраковСантяго де КомпостелаАвиньонБолоняРотердамПортоБрюгеСаламанкаГрацГенуаЛилКоркПатраЛюксембургСибиуЛивърпулСтавангерЛинцВилнюсЕсенПечИстанбулТуркуТалинМариборГимараешКошицеМарсилияУмеоРигаМонсПилзенСан СебастианВроцлавАвеньоАренцаноБаргалиБоляскоБорцонаскаБузалаВалбревенаВобияГенуаГоретоДаваняДзоалиИзола дел КантонеКазарца ЛигуреКазелаКамолиКампо ЛигуреКампоморонеКараскоКастильоне КиаварезеКиавариКоголетоКогорноКореля ЛигуреКрочефиескиЛаваняЛейвиЛорсикаЛумарцоМазонеМелеМецанегоМинянегоМоконезиМонеляМонтебруноМонтоджоНеНейронеОрероПиеве ЛигуреПортофиноПропатаРапалоРекоРецоальоРовеньоРонданинаРонко СкривияРосильонеСавиньонеСан Коломбано ЧертенолиСант'ОлчезеСанта Маргерита ЛигуреСанто Стефано д'АветоСера РикоСестри ЛевантеСориТилиетоТориляТрибоняУшоФашаФавале ди МалвароФонтанигордаЧеранезиЧиканя












Генуа




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето
















Генуа
Genova

Знаме
    
Герб


Collage Genova.jpg




Италия

44.4072° с. ш. 8.934° и. д.

Генуа





Координати: 44°24′25.86″ с. ш. 8°56′02.33″ и. д. / 44.407186° с. ш. 8.933983° и. д.

44.407186, 8.933983


Лигурия

44.4072° с. ш. 8.934° и. д.

Генуа






Генуа

44.4072° с. ш. 8.934° и. д.

Генуа





Страна
Флаг на Италия Италия
Регион
Лигурия
Площ
240,29 km²[1]
Надм. височина
20 m
Население ()

583 601 души
Пощенски код
16121–16167
МПС код
GE

Генуа в Общомедия

Генуа [2] (на латински – Genua, на италиански Genova, [Джèнова], на местния диалект Зѐна, Zena) е град и община в Северозападна Италия.




Съдържание





  • 1 Название


  • 2 География


  • 3 История


  • 4 Икономика

    • 4.1 Промишленост



  • 5 Архитектура


  • 6 Спорт


  • 7 Известни личности


  • 8 Изследвания


  • 9 България и Генуа


  • 10 Източници


  • 11 Външни препратки




Название |


Названието на града в България е утвърдено със своя латински правопис, посочено за първи път в Енциклопедия на братя Данчови от 1936 г.



География |


Градът е център на едноименната провинция Генуа в област (регион) Лигурия. Населението му е 610 897 жители към 2009 г.



История |


Градът има богато историческо минало, много художествени и архитектурни паметници. На мястото, където се намира старото пристанище, Генуезкият залив образува тясна ивица, която навлиза в сушата. Предимствата на това пристанище, добре защитено от капризите на морето, са оценени още от древните гърци, които основават тук колония. Генуа е основният център на лигурите до завладяването ѝ от римляните около 220 г. пр. Хр. През 205 г. пр. Хр. гръцката колония е разрушена от картагенците. Тя е въстановена от римляните, които използват пристанището като база за морския си флот по време на многобройните войни които водят. В началото на 12 век започва разцветът на Генуа и градът се превръща в голям търговски център. Контролът над лигурския бряг е поет от група търговци и банкери които поддържат търговски контакти с херцозите, кралете и папите. В продължение на 10 години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция. В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия. Най-голямата европейска епидемия от бубонна чума през 14 век започва при обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от татарите през 1347 година. Градът-държава окончателно загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджи. Генуезките владения извън границите на града постепенно падат под чужда власт. При завладяването на Константинопол от османските турци през май 1453 г. византийците са подкрепени от генуезки войници. Единствено остров Корсика остава генуезко владение до 1768 година когато е завладян от французите.


След Първата световна война, през 1922 година се провежда конференция, на която е подписан Рапалският договор



Икономика |




Пристанището в Генуа


Генуа е най-важното морско пристанище на Италия (обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен). Генуа е важен образователен и научен център.



Промишленост |


Машиностроене (корабостроене, измервателни уреди), металургична промишленост, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, полиграфическа промишленост



Архитектура |


Пристанището на Генуа е най-старата част на града. Забележителна е строената през XII век от бял и черен мрамор Cattedrale di San Lorenzo. В съседство се намира Палацо Дукале. Интересни са дворците на известната генуезка фамилия Дория.



Спорт |


В Генуа има два известни футболни отбора. Техните имена са УК Сампдория и ФК Дженоа.



Известни личности |


Родени

  • Леон Батиста Алберти (1404 – 1472), архитект


  • Балила (1735 – 1781), бунтовник


  • Бенедикт XV (1854 – 1922), римски папа


  • Бепе Грило (р. 1948), актьор и политик


  • Рикардо Джакони (р. 1931), астрофизик


  • Енрико Киеза (р. 1970), италиански футболист


  • Христофор Колумб (1451 – 1506), мореплавател


  • Еудженио Монтале (1896 – 1981), италиански поет


  • Николо Паганини (1782 – 1840), композитор


  • Ренцо Пиано (р. 1937), архитект


  • Едоардо Сангвинети (1930 – 2010), писател


  • Джузепе Тадеи (1916 – 2010), певец

Починали

  • Балила (1735 – 1781), бунтовник


  • Адолфо Балончиери (1897 – 1986), италиански футболист и треньор

Други

  • Филипо Томазо Маринети (1876 – 1944), писател, завършва право през 1899


  • Едоардо Сангвинети (1930 – 2010), писател


Изследвания |


  • Müller, R. Sic hostes Ianua frangit. Spolien und Trophäen im mittelalterlichen Genua, Weimar, 2002.

  • Schweppenstette, F. Die Politik der Erinnerung. Studien zur Stadtgeschichtsschreibung Genuas im 12. Jahrhundert, Frankfurt am Main, 2003.


България и Генуа |


  • Тивчев, П. Войната между Кипър и Генуа през 1373-1374 г. и участието на българи в нея. – Etudes historiques, 3, 1966, 125-144.

  • Божинов, В. България на конференциите в Генуа и Лозана. – В: Сборник Хр. Христов. С., 1976, 313 – 336.

  • Гюзелев, В. Три етюда върху българския XIV век. С., 2009.


Източници |



  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт.


  2. Енциклопедия на братя Данчови, 1936 г.



Външни препратки |


  • Официален сайт на град Генуа



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Генуа&oldid=8652057“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.548","walltime":"0.799","ppvisitednodes":"value":3279,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":132268,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":5292,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":25,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":7,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1115,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":3,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 642.644 1 -total"," 89.02% 572.066 1 Шаблон:Селище_инфо"," 85.92% 552.164 1 Шаблон:Infobox"," 43.73% 281.007 3 Шаблон:Wd"," 24.44% 157.059 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 23.90% 153.616 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 22.41% 143.988 1 Шаблон:Селище_инфо/Карта"," 21.74% 139.689 1 Шаблон:ПК_група"," 21.03% 135.121 3 Шаблон:ПК"," 13.16% 84.541 3 Шаблон:ПК_точка"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.245","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":4304414,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1310","timestamp":"20190502124239","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0413u0435u043du0443u0430","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D1%83%D0%B0","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q1449","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q1449","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2006-02-09T13:07:19Z","dateModified":"2018-08-16T06:26:29Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a7/Collage_Genova.jpg","headline":"u0438u0442u0430u043bu0438u0430u043du0441u043au0430 u043eu0431u0449u0438u043du0430"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":155,"wgHostname":"mw1265"););

Popular posts from this blog

Masuk log Menu navigasi

Identifying “long and narrow” polygons in with PostGISlength and width of polygonWhy postgis st_overlaps reports Qgis' “avoid intersections” generated polygon as overlapping with others?Adjusting polygons to boundary and filling holesDrawing polygons with fixed area?How to remove spikes in Polygons with PostGISDeleting sliver polygons after difference operation in QGIS?Snapping boundaries in PostGISSplit polygon into parts adding attributes based on underlying polygon in QGISSplitting overlap between polygons and assign to nearest polygon using PostGIS?Expanding polygons and clipping at midpoint?Removing Intersection of Buffers in Same Layers

Старые Смолеговицы Содержание История | География | Демография | Достопримечательности | Примечания | НавигацияHGЯOLHGЯOL41 206 832 01641 606 406 141Административно-территориальное деление Ленинградской области«Переписная оброчная книга Водской пятины 1500 года», С. 793«Карта Ингерманландии: Ивангорода, Яма, Копорья, Нотеборга», по материалам 1676 г.«Генеральная карта провинции Ингерманландии» Э. Белинга и А. Андерсина, 1704 г., составлена по материалам 1678 г.«Географический чертёж над Ижорскою землей со своими городами» Адриана Шонбека 1705 г.Новая и достоверная всей Ингерманландии ланткарта. Грав. А. Ростовцев. СПб., 1727 г.Топографическая карта Санкт-Петербургской губернии. 5-и верстка. Шуберт. 1834 г.Описание Санкт-Петербургской губернии по уездам и станамСпецкарта западной части России Ф. Ф. Шуберта. 1844 г.Алфавитный список селений по уездам и станам С.-Петербургской губернииСписки населённых мест Российской Империи, составленные и издаваемые центральным статистическим комитетом министерства внутренних дел. XXXVII. Санкт-Петербургская губерния. По состоянию на 1862 год. СПб. 1864. С. 203Материалы по статистике народного хозяйства в С.-Петербургской губернии. Вып. IX. Частновладельческое хозяйство в Ямбургском уезде. СПб, 1888, С. 146, С. 2, 7, 54Положение о гербе муниципального образования Курское сельское поселениеСправочник истории административно-территориального деления Ленинградской области.Топографическая карта Ленинградской области, квадрат О-35-23-В (Хотыницы), 1930 г.АрхивированоАдминистративно-территориальное деление Ленинградской области. — Л., 1933, С. 27, 198АрхивированоАдминистративно-экономический справочник по Ленинградской области. — Л., 1936, с. 219АрхивированоАдминистративно-территориальное деление Ленинградской области. — Л., 1966, с. 175АрхивированоАдминистративно-территориальное деление Ленинградской области. — Лениздат, 1973, С. 180АрхивированоАдминистративно-территориальное деление Ленинградской области. — Лениздат, 1990, ISBN 5-289-00612-5, С. 38АрхивированоАдминистративно-территориальное деление Ленинградской области. — СПб., 2007, с. 60АрхивированоКоряков Юрий База данных «Этно-языковой состав населённых пунктов России». Ленинградская область.Административно-территориальное деление Ленинградской области. — СПб, 1997, ISBN 5-86153-055-6, С. 41АрхивированоКультовый комплекс Старые Смолеговицы // Электронная энциклопедия ЭрмитажаПроблемы выявления, изучения и сохранения культовых комплексов с каменными крестами: по материалам работ 2016-2017 гг. в Ленинградской области