Skip to main content

Лигурия Съдържание История | География | Административно деление | Население | Икономика | Фотогалерия | Източници | Външни препратки | Навигацияwww.regione.liguria.itdemo.istat.itДанни Istat – Регионални таблициDati di produzione (pdf)Descrizione della centrale termoelettrica di Genovawww.enel.itwww.tirrenopower.comPerché l'elettricità da fonti rinnovabili?Scheda della centrale eolicaARPAL: Данни за морския туризъм в ЛигурияТуристически порталр

Лигурия


италианскилигурскиадминистративен регионИталияПиемонтЕмилия-РоманяТосканаЛигурското мореФранцияАпенинитеГенуаГенуезка република11 век1797наполеоновия периодСардинското кралство1861Италианското кралство2 век пр.н.е.лигуригърцифиникийцитеримлянитеСавонаВадо ЛигуреВентимиляЛуниРимската империяготските535553византийците641лангобардитефранкитеСвещената римска империянезависима републикаСредновековиетоСредиземно мореКорсикаКипърЧерно мореКримсе сблъскваВенецияПиза1451Христофор Колумбамериканския континентотоманската империя1528Савона1797Наполеонфренската империяВиенския конгресСардинското кралствоРисорджиментоДжузепе ГарибалдиДжузепе МациниГофредо Мамели1861Кралство Италия1946АлпиСпецийския заливТосканаАпенинителигурското мореВентимиляГенуаСавонаЛигурското мореСредиземното морегенуеският заливСпецийски заливзаливът Тигулио20092006черната металургияпетролхимиятаметалургиятабрутен вътрешен продукт200020062006плодовемаслиницветялимонипрасковикайсииЛейвиЛаваняСестри ЛевантелозивинаГенуаСпецияСестри ЛевантеРива ТригозоВалфонтанабуонаЕвропапластмаситедървесинатахартиятаАлбисола МаринаАлбизола СупериорекерамикатаВятърна енергияГенуаСпецияВадо ЛигуреЧинкуе тереПортофиноПорто ВенереИталияРапалоВентимиляМанаролаЧинкуе ТереГенуаГенуаГенуаСавона2002Специя












Лигурия




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето


















Лигурия
Liguria

регион в Италия

Знаме
    
Герб


Местоположение на Лигурия в ИталияМестоположение на Лигурия в Италия
Страна
Флаг на Италия Италия
Зона
Северозападна Италия
Главен град
Генуа
Площ
5 410 km²

Население (2009)

1 615 986 души
299 души/km²
Провинции
Генуа
Империя
Савона
Специя
Президент
Клаудио Бурландо (ДП)
Официален сайт
www.regione.liguria.it

Лигурия в Общомедия

Лигурия (на италиански: Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).


Граничи на север с регион Пиемонт, на изток с регионите Емилия-Романя и Тоскана, на юг с Лигурското море и на запад с Франция.


Регионалната територия се състои от малка ивица земя между Апенините и морето, и традиционно се разделя от административния център, Генуа, на „Западно крайбрежие“ (Riviera di Ponente) и „Източно крайбрежие“ (Riviera di Levante). Туризмът е важен заради природните привлекателности на бреговете.


Лигурия е била основната част от независимата държава Генуезка република от 11 век до 1797 г. След наполеоновия период тя е част от Сардинското кралство и през 1861 г. влиза в Италианското кралство.




Съдържание





  • 1 История


  • 2 География


  • 3 Административно деление


  • 4 Население


  • 5 Икономика

    • 5.1 Икономически данни


    • 5.2 Земеделие


    • 5.3 Промишленост


    • 5.4 Туризъм



  • 6 Фотогалерия


  • 7 Източници


  • 8 Външни препратки




История |


Пред 2 век пр.н.е. на лигурската територия живеят древните лигури, а древните гърци и финикийците основават няколко колонии на бреговете. От името на това древно племе идва съвременната дума „Лигурия“. След 2 век пр.н.е. районът е превзет от римляните. През римския период главните центрове са Генуа (латинско име: Genua), Саво (латинско име: Savo, днес Савона), Вада Сабация (латинско име: Vada Sabatia, днес Вадо Лигуре), Албиум Интемилиум (латинско име: Albium Intemilium, днес Вентимиля), и Лунае (латинско име: Lunae, днес Луни).


След падането на Римската империя районът е разорен от готските нашествия (535-553 г.) и е превзет от византийците. През 641 г. лангобардите превземат района, и после франките го завоюват. Лигурия участва в Свещената римска империя, обаче Генуа се налага като свободен град.




Карта на Лигурия


Генуа става свободна комуна, а после независима република. Градът създава търговска империя през Средновековието, с колонии в цялото Средиземно море (Корсика и Кипър) и Черно море (Крим). През разширението си Република Генуа се сблъсква с другите италиански морски републики, Венеция и Пиза. В 1451 г. в Генуа се ражда Христофор Колумб. След откритието на американския континент и възхода на отоманската империя икономиката на република Генуа влиза в криза и разширението в околната територия започва. През 1528 г. Генуа превзема Савона: територията на републиката е като днешната регионална територия.


През 1797 републиката Генуа се превзема от Наполеон и се присъединява от френската империя. След Виенския конгрес районът е анексиран от Сардинското кралство. Много важни лигурски хора участват италианското движение за независимостта, Рисорджименто: Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини, Гофредо Мамели, и т.н.


През 1861 г. Лигурия участва Кралство Италия и през 1946 г. италианската република.



География |


С площ 5.410 км², Лигурия е един от най-малките региони в Италия, а с повече от 1.600.000 жители, това е четвъртият регион в Италия по гъстота (298 души/км²). Обаче хората живеят особено на бреговете, тъй като територията е много планинна и горите покриват 70% от нея.


Лигурската територия се състои от тънка ивица земя, от френската граница на запад, където се намират приморските Алпи и продължава към изток до Специйския залив, на границата с регион Тоскана. Територията е включена между Апенините и лигурското море и е много планинна. В някои зони планините са високи (близо до Вентимиля – 2700-3000 м) а в други са ниски (близо до Генуа и Савона – 500 м).


Лигурското море, отсреща на Лигурия, е част от Средиземното море. Много важен е генуеският залив, който придава форма на територията. Важни са и по-малките Специйски залив и заливът Тигулио. Бреговете в Източното крайбрежие са особено високи и насечени, а в Западното крайбрежие са по-ниски и понякога песъчливи. Реките са много малки и с нередовно течение през годината, тъй като планините са много близко до морето.



Административно деление |


Регионът се разделя на 4 провинции и 235 общини.


Liguria Provinces bg.png

















Провинция

Площ
(км²)

Население
(души)

Гъстота
(души./км²)

Общини
(№)

  • Генуа

  • Империя

  • Савона

  • Специя


  • 1.838

  • 1.156

  • 1.545

  • 881


  • 890.863

  • 215.591

  • 281.620

  • 219.366


  • 485

  • 187

  • 182

  • 249


  • 67

  • 67

  • 69

  • 32


  • Общо

  • 5.420

  • 1.607.440

  • 297

  • 235


Население |


Населението на региона през 2009 година е 1 615 441 души. Най-голямата част на населението живее на бреговете в големи или средни центрове. Населението на вътрешните планинни селища е малко. През декември 2006[1] чужденците са 80.735, около 5% на населението.



Икономика |


Икономиката на Лигурия е много развита в трите сектора. Пъвричният сектор се обосновява на земеделско качествено производство и на риболовските действия на бреговете.


Лигурската промишленост е много важна, с големи промишлени центрове в градовете като Генуа и Специя. Промишлените действия се обосновават на търговията на големите пристанища в Генуа, Специя и Савона, където се намират и много важни корабостроителници. Вносът на необработени материали е подпомогнал развитието на черната металургия, на петролхимията и на металургията.



Икономически данни |


Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек[2] за Лигурия от 2000 до 2006 г.:


























200020012002200320042005
2006

Брутен вътрешен продукт
(милиона Евро)
33.669,835.534,736.053,637.218,638.644,139.913,541.004,5

БВП на човек
(Евро)
21.264,222.568,922.948 23.633,824.382,724.927,325.484,5

Това е таблица с БВП[2] на Лигурия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:






































Икономически дейности
БВП (милиона Евро)
% от регионалния БВП
% от италианския БВП
Земеделие и риболов€ 611,91,49%1,84%
Промишленост€ 4.030,79,83%18,30%
Строителство€ 2.261,85,52%5,41%
Търговия, туризъм, транспорт и комуникация€ 10.285 25,08%20,54%
Финансово посредничество, дейности за недвижими имоти€ 10.898,926,58%24,17%
Други служби€ 8.512,120,76%18,97%

ДДС и косвени данъци
€ 4.404,210,74%10,76%
Общ БВП на Лигурия€ 41.004,5


Земеделие |


Морфологията на лигурската територия тежко обуславя земеделското производство, тъй като земята може да се обработва само близо до брега или в долините сред планините.


Отглеждат се плодове, маслини и, в Западното крайбрежие цветя. Цветарството е много развито, тъй като в Лигурия се произвежда половината от националното цветно производство; затова Автомагистралата A10, която пресича западната лигурска територия е наречена „Цветна Магистрала“.


Много важно е производството на плодове (лимони, праскови и кайсии), на маслини (в районите близо до селища Лейви, Лаваня и Сестри Леванте) и на лози за вина.



Промишленост |




Корабостроителница „Финкантиери“ в Рива Тригозо.


В Лигурия се намират някои от най-важните промишлени центрове в Италия, особено механични и строителни, в районите на Генуа, Специя, Сестри Леванте и Рива Тригозо. Такива промишлени центрове са възбудили други съотносителни второстепенни дейности.


Високотехнологичните промишлени дейности разширяват влиянето си на регионалното стопанство. Затова новият корабен окръг е бил построен в Специя, за нуждата на събирането на производствените корабни дейности в единствен център.


В планинните общини, особено в район Валфонтанабуона, много важни са добивът и изработването на плочата от шисти, общо наречена „черен камък“. Този камък е експортиран в цяла Европа. Други дейности на лигурските долини са изработването на пластмасите, на дървесината и на хартията. В селищата Албисола Марина и Албизола Супериоре характерично се произвежда керамиката.


Сред италианските региони, Лигурия е 19-ти за производство на хидроелектрическа енергия (187,2 GWh), 11-ти за производство на термоелектрическа енергия (11.227,5 GWh), 9-ти за Вятърна енергия (8,4 GWh) и 17-ти за производство на енергия от биологически материи (45,4 GWh)[3].


Термоелектрически централи се намират в Генуа[4], в Специя[5] и Вадо Лигуре[6].


Намират се и други централи за производството на енергия[7]:


  • В Варезе Лигуре (провинция Специя) се намира най-могъщата вятърна електроцентрала в Италия (6,5 GigaWatt годишно)[8].

  • В Берджеджи (провинция Савона) се намират някакви малки вятърни електроцентрали за градската употреба;

  • В Мендатика (провинция Империя) се строи нова хидроелектрическа централа близо до река Ароша;

  • В Сеста Годано (провинция Специя) се намира хидроелектрическа централа.


Туризъм |




Заливът на Портофино.


Туристическите дейности са много развити и важни за лигурското стопанство[9]. Мекият климат, хубавите пейзажи в районите като Чинкуе тере или като градовете Портофино или Порто Венере и доброто качество на службите, привличат много туристи от Италия и от чужбина.


Най-голямата част от туристическия прилив идва в Лигурия през лятото за безчетните плажове и добрите къпални служби[10].


Освен летния туризъм, Лигурия предлага други видове туризъм, като земеделски туризъм, риболовен туризъм и културен туризъм (изложби, конгреси, фестивали и стари селища).



Фотогалерия |



Източници |



  1. demo.istat.it


  2. аб Данни Istat – Регионални таблици


  3. Dati „Terna“ 2006 Dati di produzione (pdf)


  4. ((it))Descrizione della centrale termoelettrica di Genova


  5. ((it))www.enel.it


  6. ((it))www.tirrenopower.com


  7. ((it))Perché l'elettricità da fonti rinnovabili?


  8. Scheda della centrale eolica


  9. [1] Туризъм в Лигурия ((it))


  10. ARPAL: Данни за морския туризъм в Лигурия



Външни препратки |



  • ((en)) Туристически портал



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лигурия&oldid=9438262“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.252","walltime":"0.368","ppvisitednodes":"value":1103,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":22600,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":2888,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":18,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":1,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":11078,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 255.254 1 -total"," 45.22% 115.431 1 Шаблон:Регион_на_Италия_инфо"," 43.71% 111.582 1 Шаблон:Административна_единица_инфо"," 41.39% 105.640 1 Шаблон:Infobox"," 8.74% 22.308 1 Шаблон:Региони_в_Италия"," 8.51% 21.728 2 Шаблон:Гъстота_на_населението"," 7.43% 18.959 2 Шаблон:Гъстота_на_населението/формат"," 7.13% 18.201 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 5.99% 15.289 4 Шаблон:Число"," 4.36% 11.131 1 Шаблон:Lang"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.042","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1483146,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1225","timestamp":"20190421055206","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":110,"wgHostname":"mw1268"););

Popular posts from this blog

Masuk log Menu navigasi

Identifying “long and narrow” polygons in with PostGISlength and width of polygonWhy postgis st_overlaps reports Qgis' “avoid intersections” generated polygon as overlapping with others?Adjusting polygons to boundary and filling holesDrawing polygons with fixed area?How to remove spikes in Polygons with PostGISDeleting sliver polygons after difference operation in QGIS?Snapping boundaries in PostGISSplit polygon into parts adding attributes based on underlying polygon in QGISSplitting overlap between polygons and assign to nearest polygon using PostGIS?Expanding polygons and clipping at midpoint?Removing Intersection of Buffers in Same Layers

Старые Смолеговицы Содержание История | География | Демография | Достопримечательности | Примечания | НавигацияHGЯOLHGЯOL41 206 832 01641 606 406 141Административно-территориальное деление Ленинградской области«Переписная оброчная книга Водской пятины 1500 года», С. 793«Карта Ингерманландии: Ивангорода, Яма, Копорья, Нотеборга», по материалам 1676 г.«Генеральная карта провинции Ингерманландии» Э. Белинга и А. Андерсина, 1704 г., составлена по материалам 1678 г.«Географический чертёж над Ижорскою землей со своими городами» Адриана Шонбека 1705 г.Новая и достоверная всей Ингерманландии ланткарта. Грав. А. Ростовцев. СПб., 1727 г.Топографическая карта Санкт-Петербургской губернии. 5-и верстка. Шуберт. 1834 г.Описание Санкт-Петербургской губернии по уездам и станамСпецкарта западной части России Ф. Ф. Шуберта. 1844 г.Алфавитный список селений по уездам и станам С.-Петербургской губернииСписки населённых мест Российской Империи, составленные и издаваемые центральным статистическим комитетом министерства внутренних дел. XXXVII. Санкт-Петербургская губерния. По состоянию на 1862 год. СПб. 1864. С. 203Материалы по статистике народного хозяйства в С.-Петербургской губернии. Вып. IX. Частновладельческое хозяйство в Ямбургском уезде. СПб, 1888, С. 146, С. 2, 7, 54Положение о гербе муниципального образования Курское сельское поселениеСправочник истории административно-территориального деления Ленинградской области.Топографическая карта Ленинградской области, квадрат О-35-23-В (Хотыницы), 1930 г.АрхивированоАдминистративно-территориальное деление Ленинградской области. — Л., 1933, С. 27, 198АрхивированоАдминистративно-экономический справочник по Ленинградской области. — Л., 1936, с. 219АрхивированоАдминистративно-территориальное деление Ленинградской области. — Л., 1966, с. 175АрхивированоАдминистративно-территориальное деление Ленинградской области. — Лениздат, 1973, С. 180АрхивированоАдминистративно-территориальное деление Ленинградской области. — Лениздат, 1990, ISBN 5-289-00612-5, С. 38АрхивированоАдминистративно-территориальное деление Ленинградской области. — СПб., 2007, с. 60АрхивированоКоряков Юрий База данных «Этно-языковой состав населённых пунктов России». Ленинградская область.Административно-территориальное деление Ленинградской области. — СПб, 1997, ISBN 5-86153-055-6, С. 41АрхивированоКультовый комплекс Старые Смолеговицы // Электронная энциклопедия ЭрмитажаПроблемы выявления, изучения и сохранения культовых комплексов с каменными крестами: по материалам работ 2016-2017 гг. в Ленинградской области